Гран При на Маями беше добър празник за Формула 1, тъй като водещата тема след състезанието не е “проработи ли новата формула” и “как се отрази използването на батериите на надпреварата”, а какво направиха пилотите на пистата и какво успяха да извлекат от техниката. Това трасе демонстрира един феномен, за който в канала си говорим от много време насам – има си места, на които просто едни състезатели се представят забележително, а други не чак толкова. И това е свързано със стил на пилотиране и настройки на болидите. Три от отборите в голямата четворка дойдоха с промени по колите си и това имаше отношение върху баланса на силите, независимо че Мерцедес с Кими Антонели отново превзеха първото място. Да започнем с най-голямата крачка напред:
Защо Макларън се доближиха толкова до върха? Защото дефакто пристигнаха с изцяло нова кола. В Маями отборите традиционно получават първия си по-значителен пакет от промени и докато в Мерцедес планът е да задържат сегашния автомобил максимално дълго, преди да правят промени, то останалите трябваше да са агресивни в подхода си и използваха образувалата се дълга пауза заради отменените стартове в Бахрейн и Сауди, за да променят колите си. Маями е иконично трасе за организацията на Зак Браун, тъй като през 24-та също пристигнаха със сериозни промени и след първата победа в кариерата на Ландо Норис започна първата стъпка към оказалия се успешен щурм към сваляне на Ред Бул от върха. Промените в папая бяха направени с цел да се оптимизира работата и синергията между шасито и задвижването. Още в началния етап на уикенда се усети тази ефективна работа, след като Норис използваше много повече батерията в първи сектор и това му позволи да победи Антонели в спора за спринтовия пол-позишън. Освен по-доброто прилагане на енергийния алгоритъм, имаше и други лимитиращи фактори. Температурите в Маями в петък и събота бяха високи, така че предпазването на гумите от прегряване беше определящо за разликите в челото, а не толкова аеродинамиката или двигателите. Първоначално Норис изглеждаше, че се справя най-добре с тези процеси и лесно се добра до комфортен спринтов пол-позишън и доминантна победа в спринта в събота. Защо Мерцедес позволи това поражение ще стане въпрос само след малко, но сега да се спрем отново на чисто техническия анализ. Ако ви харесва това видео до този момент, ударете лайк, за да изпреварим ютюб алгоритъма с ДРС и се абонирайте, ако все още не сте го направили!
Влиянието на вятъра върху батериите. Това е много много ключов нюанс на новата хибридна формула. Както си говорихме преди малко – от петък до средата на събота Макларън разгромяваха опонентите, но в основната квалификация Антонели взе полпозишъна и то пред Ред Була на Макс Верстапен. Норис остана едва четвърти зад Льоклер. Защо? Съществува ключова връзка между силата и посоката на вятъра и разгръщането на батериите. Променливостта на вятъра влияе фундаментално върху оптималното разгръщане на електрическата мощност. Именно това изигра основна роля в загубата на превъзходство на Макларън в спринта спрямо Мерцедес в квалификацията за неделя. Последователността от взаимосвързани завои със скорост от 240 до 260 километра в час между четвърти и шести завой беше ключова за цялото енергийно уравнение на тази писта. Имаше два момента – в тази секция можеш да върнеш леко газта, за да заредиш батерията си по-пълно и да си готов за равния участък между осми и единайсти завой. ИЛИ можеш да атакуваш в тези криви и батерията да се изтощи по-рано на правата. Това беше големият дебат в този момент от уикенда. >(2)< С членовете на канала си говорихме за тези процеси още в хода на уикенда, така че за да имате и вие достъп до тези анализи – подкрепете ни като се присъедините, за да можем да създаваме още такова съдържание! Макларън направиха промени между спринта и квалификацията в картата за разгръщане на енергия или “енергийният алгоритъм”, за който си говорихме преди малко. Те се опитаха да издържат малко повече в началото, като жертват скорост в четвърти, пети и шести завой. Направиха това с идеята, че по-дългото разгръщане на правата ще им спечели време за обиколка. Точно тук обаче условията изиграха своята роля – вятърът беше силен насрещен в секцията четири-пет-шест. Затова този подход се оказа погрешен. Много време можеше да се спечели в тази зона, ако атакуваш агресивно, просто защото вятърът ти носи допълнително притискане. Мерцедес правеха това от началото на уикенда и НЕ се решиха да променят подхода си. Затова и спечелиха в събота вечер. Трябва да похвалим и последните промени в правилата, за които си говорихме с членовете ни на ниво Рейс контрол през изминалата седмица. По-ниското разгръщане – от 350 на 250 киловата – дадоха положително отражение. Квалификацията не беше онзи безкрайно добре калкулиран и недобре изглеждащ влак на изчакване в една част от обиколката и пълна газ в друга. Правилната калкулация обаче не е изчезнала напълно. То и затова Ландо Норис каза, че всичко ще се оправи ако батерията просто се премахне. Този компромис между четвърти, пети и шести завой и правата между осми, девети, десети и единайсти всъщност доведе до по-голямата част от изпреварванията в самото състезание. Имаше и миниатюрен йо-йо ефект между последния и първи завой, както беше на “Сузука”, но не толкова ясно изразен. Профилът на пистата не позволяваше онези изкуствени маневри от Мелбърн, но не беше чак толкова автентично, колкото в Шанхай, например. Все пак имаме крачка в правилната посока, със сигурност. Състезанието беше вълнуващо, макар не всички изпреварвания да бяха автентични. Въпросът е, че решаващият фактор бяха пилотите, техният стил на пилотиране, предпочитания и настройки на колите. Какъв е Вашият поглед върху събитията, не пропускайте да ни споделите в коментарите под видеото! Стигаме и до основната тема през този уикенд:
Битката на съотборниците. Антонели, Норис и Льоклер бяха с по-добра скорост от Ръсъл, Пиастри и Хамилтън. След ранните жълти флагове и кола за сигурност, първото трио пилоти изгради значителна преднина пред втората група. Хамилтън получи повреда след контакта с Колапинто в началото, но той изоставаше от Шарл по темпо през целия уикенд, точно както Пиастри изоставаше от Норис и Ръсъл от Антонели. Имаше много по-ясна разлика от обикновеното между пилотите на всеки от водещите отбори този уикенд и тази разлика бе дори по-голяма, отколкото тази между колите. Това само по себе си е феномен, на който да се спрем. Само при Макларън разликата беше косвено засегната от алгоритмите за разгръщане. Скоростта в уикенда като цяло си зависеше от самите състезатели. Като например как се адаптираш към високите температури на асфалта, как боравиш с колата на писта, която е с по-ниски нива на сцепление. Тук се спираме изцяло на техниката на пилотиране – Норис например прилага една комбинирана техника на леко приплъзване на колата още във фазата на спиране и влизане в завоя. Рано започва да насочва болида към върха на завоите и през ефективно боравене със спирачката, си осигуряваше икономия на батерията в сравнение с Пиастри, който трябваше да използва повече газ, защото има по-конвенционален стил на пилотиране. При Мерцедес Антонели просто се чувстваше много по-комфортно в това да вкарва колата по завоите с по-висока скорост и да се разминава на милиметри от предпазните стени. Джордж не можа да изгради такъв ритъм. Когато нямаш увереност в колата си, на такива по-тесни трасета, просто губиш скорост. В Монте-Карло е същото. Тото Волф обясни след състезанието, че Джордж трябва да забрави този уикенд максимално бързо и да се насочи към следващия. Има едно наслояване в това партньорство, което прави впечатление – когато температурата на асфалта е висока, Кими има предимство. Така беше и в Бразилия. Просто Ръсъл се чувства по-добре и по-уверен, когато нивата на сцепление са високи и когато колата е по-ефективно плантирана. Затова британецът е по-бърз, когато температурите са по-ниски. Както например в Канада през годините. При Ферари положението беше сходно – Шарл просто прокарваше колата много по-близо до стените от Люис. Затова имаме специална поредица за членовете на ниво Рейс контрол за стила на пилотиране. >(3)<Вече публикувахме анализа за Макс Верстапен, а тази или следващата седмица очаквайте и за великия Михаел Шумахер. Връщайки се в Маями:
От къде, в крайна сметка, дойде диференциацията между отборите? От боравенето с техниката в променливите условия. Реално е трудно да се каже коя кола беше с най-добрата “чиста” скорост, както я определяме от години. Ред Бул се справиха отлично с меките гуми в Q3, но със средните и твърдите скоростта на беше същата. Ферари пък не успяха да предпазят гумите си от прегряване достатъчно дълго. Мерцедес си остават с малко пред останалите, но е важно, че още в четвъртия старт говорим за “малко”, а не за “много”, както обясняваме още от предсезонната подготовка. Изкараха ли късмет, че си останаха на първоначалния план за разходването на енергията и в кои зони, или добре предвидиха промяната в условията, е широк дебат и по-скоро въпрос на субективна преценка отстрани, тъй като никой няма да разкрие подобна информация. По-важното е, че доминиращият фактор беше човешкият, а не толкова правилата или хибридната формула. Добре за спорта се оказа и още един специален епизод от Маями:
Подобрението при Ред Бул. Промените в колата отключиха или по-скоро върнаха способността на Макс да използва отново супер чувствителна предница, която му позволява по-бързо да насочва болида към върха на завоя и след това да не се налага да се плъзга супер много, за да се ускори на излизане. Разликата спрямо Хаджар в квалификацията, която се отвори до 8 десети върна Ред Бул към класическото съотношение на силите в отбора. За този феномен ще говорим и в предстоящото ни видео за “Има ли разпад в отбора и какво можем да очакваме от тях”. Макс направи пирует на старта, който според Джолиън Палмър бе въпрос на умение, според Хуан Пабло Монтоя и на малко късмет. Макс се пошегува, че каквото и да е – може да има бъдеще в ралитата 🙂 Колата за сигурност му позволи да се раздели с тези вече прекомерно износени гуми, но в един доста по-ранен етап от състезанието. Рискът си струваше, но просто след това беше непосилно да се бори със съперниците му, които бяха с много по-нови гуми. На фона на мъката и кризата, в която бяха изпаднали в началото на сезона, постигнатото в Маями беше добро изключение. Да видим ще се превърне ли и в практика за следващите надпревари. За да оформим цялостния анализ на уикенда:
Какво донесе успеха на Мерцедес? Отборната работа, стратегията и страхотното каране на Антонели в трети пореден уикенд. Кими издържа на натиска на Ландо и контролираше събитията. Ако до този момент и особено през първата му година, имаше много моменти, в които цялостната му устойчивост и постоянство да бъдат поставени под въпрос, то през този сезон, благодарение на огромната подкрепа на тима, работата му с Пийт Бонингтън и личностното му израстване, Антонели съвсем заслужено изгради 20-точково предимство в шампионата. Израстването му се случва пред очите ни и това със сигурност е една от приятните изненади до този момент, предвид огромните очаквания, които имаше към Ръсъл да заема позицията на лидер. Джордж трябва да отговори и то още в следващото състезание, за да може да възстанови баланса. Канада е една от любимите му писти, а видяхме в Маями това колко има значение. Състезанието е в края на май и тогава ще се видим и чуем с Вас в компанията на Иван. Накрая оставаме и най-ценното може би за всички нас:
Страхотният триумф на Никола Цолов. Карането му в спринта беше забележително и плени целия свят. В неделя имаше класически малшанс, за който говорим от повече от година – когато потеглиш от малко по-назад на стартовата решетка, рискът да бъдеш пометен от съперник е огромен. Така е в подгряващите серии. Винаги е било така и вероятно няма да се промени нищо. Тасанапол Интрапувашак, който удари Никола в началото отиде да се извини след състезанието. Двамата се прегърнаха, те са много добри приятели и Тас е много високо ценен в отбора на Кампос Рейсинг. Сцеплението в началото беше ниско, за Никола беше трудно да подбере траекторията по различен начин, а за съперника му да спре навреме. Класически състезателен инцидент при променливи условия на старт на надпревара. Никола си остава лидер в шампионата и това е по-важното. Вероятно всеки един от съперниците му ще премине през нещо подобно така или иначе вероятно повече от веднъж през този сезон. Ключово обаче беше представянето му в събота. И следейки и информационния поток, като че ли всички много повече обърнаха внимание на спринта. Никола влезе в него с почти никаква подготовка заради техническите проблеми в тренировката и въпреки всичко издържа на натиска в хода на цялата дистанция. Магнетичен беше подходът му в последната обиколка. Честно казано, докато гледахме състезанието, изтръпнах когато реши да заеме външната траектория. Остави се усещане, че Ван Хьопен ще го докосне на излизане от завоя или че ще се ускори по-бързо, а се случи точно обратното. Великото в тази маневра беше, че Никола я приложи веднъж и то точно накрая, което очевидно хвана и съперника му неподготвен. Психологическата устойчивост, която демонстрира в спринта, е още един важен урок, който той взе. Знаете, още от минали години, говорим, че е по-важното е да взима тези изпитания и да бъде активен участник в подобни ситуации. Нетният резултат не е всичко в подгряващите формули. Кими Антонели завърши шести в крайното класиране във Формула 2, пък сега е лидер във Формула 1. Важното е да показваш грандиозни умения в миговете, в които цял свят теб гледа. И Никола се справи великолепно с това! Пътят продължава и е вълнуващо какво ще ни предложи българина в следващия старт. А той впрочем и точно в Канада!
Тази седмица очаквайте видео за Ред Бул и новият епизод на поредицата за членове на ниво Рейс контрол за стила на пилотиране. Ще говорим за великия Михаел Шумахер. До скоро!
