Ред Бул бяха много далеч от постигането на каквито и да е амбиции за високо класиране в началния етап на Сезон 2026. После дойде Маями, където все пак имаше чувствителен прогрес, но това беше уикенд, в който Мерцедес не въведоха никакви промени и пак спечелиха. Макс Верстапен е недоволен от новите болиди и начинът, по който трябва да се управляват. В Щатите бе по-близо до желаната чувствителна предница, но все още има много за наваксване. Това обаче са временни явления, които могат да претърпят промени. Сигурното дойде преди последния състезателен уикенд с новината за преминаването в Макларън през 2028-ма на легендарния му рейс инженер Джанпиеро Ламбиазе. Любопитно е дали това няма да се случи и по-рано. На фона на всички тези трудности и трансформациите през които преминава екипът, се създава усещане, че Ред Бул сякаш се разпада, но така ли е?
От къде тръгнаха проблемите? От кончината на великия Дитрих Матешиц, който е от основателите на прословутата компания за енергийни напитки. И в други видеа съм разказвал за срещата ми с него в Монако преди повече от 15 години, когато впечатли с изключително земния си стил и излъчване и много ясното разбиране не само как се прави бизнес, но и какво е важно, за да успееш в моторспорта. Как покойният Матешиц превърна Ред Бул в империя И във Формула 1? Даде властта, правомощията и осигури свобода на действие на Кристиян Хорнър, бившият шеф на тима, Ейдриън Нюи – също вече бившият дизайнер на екипа и на Хелмут Марко – също бившият ръководител на състезателните операции. Житейският път на Матешиц достигна до края си след 78 г., Хорнър си тръгна след поредица от скандали, Нюи не можеше да работи повече в създалата се токсична среда и реши да се насочи към Астън Мартин, където получи много повече правомощия, а времето на Марко като че ли просто изтече. Настъпи новата ера на тима под ръководството на главния изпълнителен директор на компанията Оливър Минцлаф и шефа на тима Лорон Мекиес. Във всяка модерна корпорация ще чуете, че “зад всяка промяна се крият нови възможности”, но има доста случаи, в които онова, което се крие е разочарования. Отвъд промените на върха, настъпиха и други, които също са от голямо значение. Тръгна си главният механик на Верстапен – Мат Калър. Той отиде в Ауди заедно с друга напуснала ключова фигура в Ред Бул – Джонатан Уийтли. Уийтли се раздели с Ауди след само година, но за това друг път. С членовете на канала още през декември миналата година се питахме Предстоят ли сътресения в екипа и още тогава прогнозирахме всичко, което вече се случва пред очите ни. >(2)<Ако искате да ни подкрепите и да имате достъп до по-задълбочени анализи, станете наш член на ниво Рейс контрол! Тогава изразихме една любопитна теза – ако Уитли беше заместил Хорнър много по-рано на позицията шеф на тима, дали цялата тази драматургия нямаше да бъде спестена? Връщайки се на отлива на таланти, допълваме списъка с пърформанс инженера на Макс – Том Харт, контрол инженера Майкъл Манинг и енджин инженера Дейвид Март. Вече доста време се говори, че прословутата Хана Шмиц, която е основният стратег на тима и е донесла толкова много успехи и титли на тима със своя брилянтен ум, е на път да се раздели с Ред Бул и евентуално да се присъедини към Ферари. Основният източник на тези слухове е друг бивш служител – механикът Кени Хандкамер. Отливът на умове е явен и да се неглижира темата с Ламбиазе или да се описва като просто “търсене на следващата крачка в кариерното развитие” може да звучи повърхностно, макар че съществува и такава гледна точка. >Какво мислите Вие за промените, кажете ни задължително в коментарите!<
Ще си тръгне ли Макс? Макс има специфични условия в своя договор с Ред Бул и през годините и в ефир сме разказвали за т.нар. пърформънс клауза, която е свързана с представянето му и позицията в шампионата. Всички солидни източници свидетелстват, че тази клауза може да бъде активирана през лятото. Общоприето е, че разписаното в договора гласи, че ако Верстапен не е сред първите двама в класирането при пилотите преди лятната пауза, то той може да активира тази опция и да напусне. Вариантите са няколко, но по-големият въпрос е – Макс има фундаментален проблем с новата генерация автомобили или просто има проблем конкретно с автомобила на Ред Бул. Това е невъзможно да се отговори към момента. Макс винаги е твърдял, че не иска да навлиза в политически войни, но всичките му изказвания са с политически оттенък, защото са свързани не просто с отбора, а с цялото състояние на спорта. Той просто обича надпреварите и изявите му в GT3 подрчертават страстта, която просто има към моторспорта в най-суровия му, или хайде не най-суровия, но по-естествения му вид. В Маями бе по-обран в изказа си и отчасти по-доволен от представянето на болида му, но каква ще е дългосрочната визия е далеч по-любопитно. Затова да се върнем на основната тема:
Защо Ламбиазе иска да напусне Макс и Ред Бул? Роденият в Англия италианец прекара едно десетилетие във Формула 1 като най-близкия човек на Верстапен в чисто състезателен смисъл. Той беляза кариерата на Макс и сега очевидно иска да бележи своята собствена в Макларън. Там се очаква да заеме ролята на главен състезателен директор. ДжиПи и Макс изградиха великолепна хармония помежду си въпреки няколкото по-остри реплики, които си разменяха по радиото през годините. В повечето случаи те оставаха неразбрани от широката публика. Мнозина колеги прибързано ги отбелязваха като фрикция, но ако си практикувал професионален спорт, в каквато и да е форма, ще знаеш, че споделянето на емоции, може да доведе до повишаване на тон, но всичко това е провокирано от огромното желание да спечелиш и си е в кръга на нещата. Уважението и доверието между двамата може да се заключи от едно прелюбопитно в сегашния контекст изказване на Макс от 2021-ва – че веднага щом Ламбиазе спре да работи, и той ще спре също. Качествата на Джанпиеро, са много комплексни, но едно от тях е свързано с качествения превод на инстинктите и емоционалното състояние на Верстапен на език, който по-широкият екип от инженери може да разбира, може да ползва. Освен чисто състезателно-инженерните му функции, Ламбиазе е и отличен медиатор, което спомагаше в многобройните уикенди, в които сме говорили как “Ред Бул е отборът, който може бързо да се завърне за събота след слаб петък”. Също така той е говорил многократно и за чисто емоционалната страна в представянето на Макс. Че ако емоциите му заплашват да надделеят над преценката му, именно Джанпиеро е този, който го държи на правия път. Това е роля, която изисква рядка комбинация от техническа интелигентност и чисто междуличностни умения. Та обратно към оригиналния въпрос, който повдигнахме – защо напуска? Когато достигнеш до определени висоти като умения, е логично за всеки човек да иска да потърси развитие. Уважавани от мен колеги не смятат, че има връзка между проблемите на Ред Бул и естественото желание на Ламбиазе да се развива, поемайки по-голяма роля в друг екип. Това обаче е твърде еднопосочно съждение с известен уклон. На базата на разбирателството, многобройните успехи и добро съжителство, има ли логика ДжиПи да се разделя с Макс? Не. Освен ако не се е нарушило или загубило едното нещо, което ги сплотява – а то е победите и битките за титлите. Ламбиазе вече има разширена роля в Ред Бул, така че е трудно да си представим, че сценарият Уийтли-Хорнър се повтаря. В този сценарий Уийтли наистина беше достигнал пика на възможностите си и при положение, че не можеше да направи естествената за него крачка – да се превърне в тим бос – реши да го направи другаде. Но в случая на Ламбиазе това просто не е така. Общото в цялата картинка е, че и Макс, и той, вече не са в позиция да се борят за победи. А и двамата са толкова конкурентно-настроени, че няма да заемат дадено място или позиция, просто за да са в спорта. И двамата са тук, за да са в печеливши формации или поне такива, които се борят за успехи. Кога ще напусне е много любопитен момент. За Макс говорихме, че има вратичка през лятото. При Ламбиазе в официалното обръщение много завоалирано се казва “не по-късно от 2028-та”. Като човек с юридическо образование, тези нюанси ми правят много впечатление и трябва да се подчертаят дебело. Никога в подобни комюникета не се прави случаен подбор на изразни средства. Умишлената неяснота във формулировката “не по-късно от”, гарантирано означава, че този миг може да настъпи и по-рано. Та на фона на цялата тази ерозия в отбора, е винаги важно да се осланяме на историята и да потърсим дали има подобни сценарий и в миналото.
По какво си приличат Макс Верстапен и Михаел Шумахер? По много. >(3)< И преди сме засягали темата, като сега специално ще й обърнем внимание с членовете на канала на ниво Рейс Контрол, които вече имат достъп до специалното ни видео, в което анализираме стилd на пилотиране на великия Михаел. То е част от поредицата такива материали, като в първия епизод анализирахме Макс. Ако искате да ги изгледате, станете член и ще ги получите веднага. Сега да се насочим към един конкретен момент и по-специално Сезон 2006-та във Ферари. В многобройните ни анализи винаги сме изтъквали, че историята на Формула 1 е циклична и докато медии, заглавия, публикации, гърмят с алармистки заглавия по всякакви теми, много често това са нови версии на вече случили се процеси. Шумахер и Скудерията бяха в невероятен период на доминация, продължил от 2000-та до 2004-та. Германецът завоюва 5 титли в този период, Макс ги докара до 4 в периода 21-ва-24-та. Михаел изкара 4 години във Ферари преди да настъпи доминацията му, Макс в Ред Бул – 5. И двамата са известни с агресивния си стил на пилотиране и повече за приликата си говорим в допълнителното видео. Сходствата от тези два периода на спорта се допълват от структурите на двата екипа. Във Ферари разделението на властите между Лука Ди Монтеземоло, Жан Тод, Рос Браун наподобяваше отличната синергия между Дитрих Матешиц, Кристиян Хорнър и Ейдриън Нюи. И доминацията на Ферари, и тази на Ред Бул, докара на Формула 1 няколко откровено скучни първенства, в които останалите губеха шансовете си за каквато и да е борба още по това време от годината. И двете династии приключиха от леко изненадващо пренареждане на баланса на силите. Беше пресилено в края на 2004-та да се предвиди, че Рено и Алонсо ще победят Михаел през следната 2005-та. Така и беше въпросителна не само в края на 23-та, но и в хода на цялата 24-та до последния уикенд дали Макларън ще спрат Ред Бул. За пилотската титла пък не беше ясно, че ще отиде при Норис до последния уикенд на 25-та. Сега ще е любопитно дали завършека на тези две истории също няма да си прилича. Михаел се оттегли заради натрупана умора, за да остави поле за изява на Маса и Райконен и за да обърне внимание на семейството си. Макс също обича много семейството си и неведнъж и заявявал, че иска да прекарва повече време с тях. Михаел се завърна през 2010-та с Мерцедес, но вече нищо не беше, както преди. Сходствата са много, но това, че съществуват не значи, че ще се повторят, нали така? Какво мислите Вие по темата? И докато в момента можем да си позволим да разглеждаме хипотези, то има една много по-обективна тема – Има ли сходства в стил на каране на двамата? Станете член на канала на ниво Рейс Контрол и изгледайте двете ни видеа по темата – за стила на каране на Макс и последното видео за стила на каране на Михаел. Следващото състезание е в Канада и в ефир ще бъдем заедно с Иван. До скоро!
